Пожелах си да съм с човек, който ще ме обича. И.....внимавай какво си пожелаваш. Случи се.
Обаче не е същото. Не става, когато не е споделено.
От своя страна и аз не искам да съм с някого несподелено.
Има само една истина. Трябва да го има и от двете страни. Това е.

Пак казвам че двете понятия са различни да обичаш някого значи да си готов да дадеш всичко за него (както Графа в една негова песен). А ако той не ти отвръща със същото ? Това не променя нищо поне за мен защото да обичаш някого значи да го обичаш не заради него самият а въпреки това. Какво бих избрал аз да обичам без значение дали ще ми отвърнат със същото.

верно, има и такава обич, когато не е от значение, дали ти отвръща другият. Обичаш истински.
И не знам защо съм максималист, ами трябва и двамата да обичат истински. Иначе пак не е гот.
Иначе, ако трябва да се избира все пак, аз да обичам истински, а той мен много, много. Не, той мен да обича истински, а аз него много, много. Ооо, неее, това просто са си компромиси. Не може ли и двамата да се обичат? Истински. Както в песента на Графа.........Давам всичко за теб!!!!! И апартамента и колата... Шегичка, но съм сериозна за даването.

viki11, права си за това какво си пожелаваш... не напразно е логото ми в блога ;))) и аз така.. по едно време започнах да искам разни неща и си хванах белята, като се случиха... особено що се отнася до чувства... там нещата стоят толкова по-различно от материалните неща... и толкова пове4е боли...

да се случат. Само че се искат двама искащи, един не стига.

определено ще избера да обичам и да не отвръщат на чувствата ми, защото съм изживяла това да бъдеш обичан, а самият ти да си студен и е ужасно... по-добре е поне да чувстваш нещо (ако ще и да е болка), но не и сърцето ти да остава леденостудено и безчувствено.

а сигурно е много хубаво да обичаш и да бъдат към теб безразлични, ледоностудени. Няма такъв филм. Трябва да има от двете страни.

но предпочитам любовта да е взаимна.
Не вярвам в глупостите, че ако те обичат и ти ще обикнеш след време, ама тва си е мое мнение.
Р.S. труден избор иначе.

само споделена.
Иначе по-добре фифти-фифти. Примерно 20 на 20. Важното е да има равновесие. Е, и 25 на 20 може да се понесе ;)))

"Любов, която зависи от друг, е бедна любов." Не спирам да си го напомням... :)

определено ще избера да обичам и да не отвръщат на чувствата ми, защото съм изживяла това да бъдеш обичан, а самият ти да си студен и е ужасно... по-добре е поне да чувстваш нещо (ако ще и да е болка), но не и сърцето ти да остава леденостудено и безчувствено.

Аз пък изживявам това да обичам, а да не ме обича...собственият ми съпруг. Нещо повече, да ми казва - не ти ли стига, че не ти изневерявам. Физически. Но иначе кисне на компа да се лиготи със своя позната, която сваля. А на мен ми казва: "Обичам те, не правя глупости, вече съм стар за тия неща. Иди си легни, аз още малко ще поразпусна на компа и идвам...". И в същото време флиртува с нея и водят от онези разговори, нали ги знаете, в които не се говори за свалка, но общият тон на разговора е полуеротичен и обещаващ бъдеще...
Ето защо, скъпа, аз съм категорично против да обичам, а да не ме обичат. Защото съм парализирана от несподелеността. Защото се чувствам стара, грозна и ненужна. Така липсата на любов унищожава целия ми живот, не само тъжния свят с мъжа ми...
Дали само мен да обичат? Ако няма как да е споделено, предпочитам този вариант - поне ще се чувствам значима....
След толкова преживяна не-любов, да живее егоизмът!