Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2012 15:44 - Поклон,ПОЕТИ!
Автор: tsanynka Категория: Поезия   
Прочетен: 4923 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 21.02.2012 15:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Благодаря на моите приятели-поети:

ЯСЕН ВЕДРИН,ЛИЛИ ЧОЛАКОВА,КРАСИ МАРКОВА,РУМЕН МАРКОВ,РЕНИ НЕДЯЛКОВА,СВИЛЕНА ДИМИТРОВА и ПОЕТИТЕ,
които срещнах в BLOG.BG/аз съм само от няколко дни в тази общност/!

В  забързаното сиво ежедневие вие сте
ЛЪЧ НАДЕЖДА,
който ни връща в света на красивото и истинското.
ВАШАТА ПОЕЗИЯ
е  балсам за измъчената българска душа!
 
image
 
~*~*~

...Жестока е съдбата на поета!
Голготата на радостта е тя.
И той към нея бяга, пада, крета,
понесъл кръста тежък на света.
Тежи ли му? - Единствен той знай само.
Света повдигнал с цял човешки ръст,
върви той воин, с изкривено рамо,
и носи към зората своя кръст...

из"Поема за щастието"-Д.Дамянов
~*~*~
 Поетите умират като птиците...
Преследвани, разстрелвани,
охулвани, погубвани
с безумна, черна злост...
Раздават се самоубийствено....
Посяват шепа истини,
сълзи от стихове,
надежда за политане...
И удивителен въпрос...

Поетите умират като птиците...
И по сами дори...

Марин Тачков
22 ноември 2011 г.
~*~*~

Понякога се случва младостта ти
да се понрави на съдбата-сводница
и за любов надежда да изпрати-
това се случва само на самотници.

Понякога се случва да забравиш
душата и палтото си при някой,
особено пък ако други нямаш-
това се случва само на бедняка.

Понякога се случва да изтръгнеш
с такава злост на правдата живеца,
че и на братята ти да обръгне-
това се случва само на подлеца.

Но да целуваш острието на камата,
която ще забиеш във сърцето си;
да удряш по фалшивата позлата
над страшната ръжда на битието;
в душа да носиш вируса на мъката,
че много зло вилнее под небето
и стъпките ти да отекват в пъкъла-

това се случва само на поета...

Катя Димова
~*~*~

Поет

С оръжие в ръка бе заловен
той на Балкана и пред съд доведен.
Последен изпит беше него ден,
и неговия отговор последен.

"Вий питате какъв съм! Втори път,
че съм поет ви вече отговарям.
Защо въстанах? - казах пред съдът,
но питате и аз ви пак повтарям:

Обичам аз полето, сладкий дъх
на неговите рожбици, цветята -
и привечер кога ги милва лъх,
и сутринта окъпани в росата.

Щом цъфнеха напролет те, при тях
от юг им птички идваха на гости.
Аз от дете с тез птички другарях,
че дивни бяха песните им прости.

Свободни песни... не като онез,
каквито ази пеях - и каквито
сте и от други чували до днес;
то бяха песни от сърце честито -

сърце свободно, -сгряно от лучът
на божието животворно слънце,
и во което песните растът,
като в поле посеяното зрънце.

Такова слънце в моето сърце
не грееше: - то в мрачина бе клето...
И ази грабнах пушката в ръце
да извоювам слънце за сърцето.

Та песните, които то роди,
на радост рожби, радости да сеят.
Поета - тъй небето отреди -
да пей, свободни птички както пеят..."
*
Присъдата бе смърт. На другий ден,
преди зори, обесиха поета.
Ръмеше дъжд и вятъра студен
като въздишка стенеше в полето.

И неми бяха влажните листа
там на липата, дето той издъхна...
Откакто на бесило стана тя,
там песента на птичките заглъхна.

Пенчо П.Славейков
~*~*~
Аз знам,че не един ще ме отрича
и ще изтрива моята следа...
Но щом душата плаче,аз ще пиша,
и няма никому да я продам!

Катя Димова,8.03.1986
~*~*~

Когато се ражда поет

Когато се ражда поет
небето разтваря
вратата си стара
и Бог коленичи на прага смирено -
защото се ражда нова Вселена
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
палачите грабват
ръждивите брадви
въртят точилата, припяват си радостно -
палачите няма да бъдат без работа,
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
сократови черепи чупят ковчезите
и свирят заря на пищяли и прешлени -
за мъртвите иде второ пришествие
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
камбани в сърцата будят децата
обличат се празнично, втурват се весело:
На сватба или на смърт сме калесани? -
когато се ражда поет.

Когато се ражда поет
само майките плачат
забраждат се с здрача,
вторачват се с ужас в люлката празна -
за себе си майките нищо не раждат,
когато се ражда поет.

Стефан Цанев
~*~*~

Eдинственото,което искам
от хората и от живота,
е една купчинка листове
и една душа-за прочит!

Катя Димова
~*~*~
 


НЕКА Е НЕПРЕСЪХВАЩ
ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСКОТО ВИ
ВДЪХНОВЕНИЕ!




Гласувай:
5



1. mt46 - Поздравления!
21.02.2012 17:20
За мен най-силно е стихотворението на Стефан Цанев... То е сред любимите ми, но досега не съм го срещал в блог.бг....
цитирай
2. tsanynka - Благодаря ти!Да,най-силно е...
21.02.2012 17:26
mt46 написа:
За мен най-силно е стихотворението на Стефан Цанев... То е сред любимите ми, но досега не съм го срещал в блог.бг....


Не помнех точното заглавие и доста се порових,докато го открия:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: tsanynka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1669172
Постинги: 285
Коментари: 1320
Гласове: 6810
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031