Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.03.2010 20:55 - Майки, не сме вече малките ви деца !
Автор: blackie Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2352 Коментари: 2 Гласове:
1



Много ме боли ! От прекалената майчинска любов ! Чувствам се унизена от собствената си майка, от нейното неразбиране, че не съм дете !!! Ужасно е да те третират като 5 годишна, когато си личност и то на 24. Когато чувствам ,че имам своите отговорности, задължения, своята вина, която трябва да нося, когато усещам, че съм пълноценна личност, която търси и намира, която има своите цели, своето развитие, стремежи, мечти и възможности. Чувствам се унизена !!! И нека това бъде послание до всички майки, които третират децата си навън все едно са на 5. Които се опитват да ги възпитават, въпреки че времето за това е отминало. Вашата любов ни задушава, кара ни да се срамуваме от вас и от себе си !!! Кара ни да се чувстваме наранени, унизени, да ни боли !!! 
Днес например отидох с майка ми в супермаркета да купим някои неща. Тя щеше да плаща, защото аз спестявах пари. Поисках да си взема едно евтино десетрче с ядки. Бяхме на касата. И тя започна: щяла съм да си счупя зъбите и после да ме води на зъболекар; дали това щяло да ми бъде вкусно или пък нещо друго; говореше на касиерката все едно съм на 5 и трябва да ме предпазва. Стоях до нея и буца ми засядаше на гърлото, идеше ми да се скрия някъде. Оглеждах се небрежно наоколо, правех го несъзнателно, докато напрежението неимоверно се надигаше в мен. И не можех да направя нищо. Благоприличието го изискваше и аз го спазвах за разлика от нея. Сега да не си помислите ,че ние двете сме в конфликт? Не ! Обичам я от цялото си сърце, както ме обича и тя. Връзката между нас като майка и дъщеря е много силна. Но,мили любящи майки, това е пример как прекалената любов ранява. Защото и ние, вашите деца, сме хора. Моля ви, опитайте се да разберете,че за вас ще останем винаги вашите деца, ще ви обичаме и уважаваме, но животът ни учи на своите уроци, общуването ни със света се развива, ние създаваме себе си, понякога даже разбираме неща, които вие не разбирате, понякога виждаме неща, които вие не виждате, понякога знаем уроци, на които искаме да ви научим, но вие нямате желанието да ни чуете. И след всичко това, когато с нас се отнасяте все едно сме още в началото на пътя, все едно още абсолютно нищо не знаем, все едно не различаваме цветовете и секните и не знаем какъв вкус има черешата, се чувстваме принизени, недооценени, наранени, гневни, яростни, засрамени! И ни боли ! Моля ви, майки, разберете,че ние сме отделни личности от вас. Погледнете ни в очите и ще видите !


Тагове:   майки,   Малките,


Гласувай:
1
0



1. him - :)
19.03.2010 21:00
Такива са майките, не трябва да им се сърдиш. На мен също ми е неприятно майка ми да ме третира като дете понякога, но приеми, че те не могат да направят разликата - обичат ни винаги и искат най-доброто за нас. Затова доста майки си мислят, че това, което мислят те е най-доброто за децата им и затова става така.
цитирай
2. blackie - Такива са майките, не трябва да им се ...
19.03.2010 21:09
him написа:
Такива са майките, не трябва да им се сърдиш. На мен също ми е неприятно майка ми да ме третира като дете понякога, но приеми, че те не могат да направят разликата - обичат ни винаги и искат най-доброто за нас. Затова доста майки си мислят, че това, което мислят те е най-доброто за децата им и затова става така.


Че от сърдене полза няма-така е. Полза има от промяната, а тя трябва да бъде предизвикана някак. Защото е нужна. Защото трябва да я има ! Тя не пречи на обичта да продължава да съществува, напротив. :)

п.п. ти на колко години си, че се чувстваш така? :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: blackie
Категория: Лични дневници
Прочетен: 149456
Постинги: 68
Коментари: 152
Гласове: 370
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930