седя пред компютъра и си мисля... кога всичко стана така виртуално- взаимоотношенията,хората, чувствата,връзките... кога студеният екран замени допира на ръцете, виртуалното мече-истинската прегръдка, човечето с целувката-устните, а- :) ...

днес в автобуса..връщах се от университета..бях залисана ,омаяна,опиянена от сивото ежедневие,упоена от монотонния звук на екологичния двигател на новия автобус..спряхме на поредната спирка,вратите се отвориха,после- затвориха и тогава с...